Luigi Perelli / Луиджи Перелли

Luigi Perelli

26 Ottobre 1937, La Spezia (Italia)

Nel 1963 si diploma in regia al Centro Sperimentale di Cinematografia e in seguito svolge attività di giornalista e poi di cinereporter. Sempre nel 1963 è redattore della rivista «Comunicazioni di massa». Prolifico documentarista dal 1965, firma opere d’impegno sociale e storico, fra cui Al Fatah – Palestina, Portogallo, nascita della libertà e I giorni di Brescia. Contemporaneamente frequenta, come aiuto regista, i set dove si girano film di Dallamano, Paolella, Liberatore e Gora. Regista di lungometraggi dal 1969, inizia con la televisione (Un padre, un bambino) e passa al grande schermo nel 1972 con un western. La sua attività televisiva, come regista di fiction, lo segnala ben presto fra i più prestigiosi autori. Sue sono alcune Piovre, ma anche altri film per il piccolo schermo hanno grande successo, fra cui Quei trentasei gradini, Se un giorno busserai alla mia porta, Racket, ecc.

Filmografia (aggiornata all'anno 2001):
regista documentari
1965: Morte del Gattopardo; 1966: C’era una volta Bangkok; Marcia del lavoro Pontedera-Pisa; 1968: Emigrazione ’68: Italia oltre confine; Imballaggi; 1969: Carpinete in galleria; Ho Chi Min; 1970: Al Fatah – Palestina (anche dir. fot.); Battipaglia: autoanalisi di una rivolta; Le Ghienlit: i giorni del maggio; Campi profughi; 1971: Un futuro per Genova; HP Cavalli Vapore; Laos escalation; Sulla nostra terra; 1972: Antifascisti a Roma; 50 anni fa a Genova, a Rapallo; 1973: Majakovsky e il suo tempo; 1974: A nord del 38° parallelo; Il nuovo re è l’infanzia; Un paese in trasformazione, Corea; Portogallo, nascita della libertà; I giorni di Brescia; 1975: Musica per la libertà; Campania, si può cambiare; 1976: Il caso Italia; Parvenez vuol dire primavera; 1977: L’infanzia in Bulgaria; Le piane di Plovdiv; Dai comunisti un quotidiano popolare; 1979: Omissis, appunti su Alfredo Chiappori; 1988: L’immaginazione al potere: il 1968 (co-regia A. Bocchetti); Palestina. Antologia 1969-1993 (in coll.); 1990: Scienza e disarmo (in coll.).

regista film TV e telefilm
1969: Un padre, un bambino; 1971: Diversa dagli altri; L’incidente; 1972: Il goleador; 1973: Lasciare la terra; Il rigorista; 1976: Lo scandalo della Banca Romana; 1979: L’affare Stavisky; 1980: La casa rossa; 1982: Il diavolo e il buon Dio; 1983: Dramma d’amore; 1984: Quei trentasei gradini; 1986: Se un giorno busserai alla mia porta; 1987: La Piovra 3; 1988: Una vittoria; La Piovra 4; 1990: La Piovra 5; 1992: L’ultimo segreto (La Piovra 6); 1995: La Piovra 7; 1997: Racket; 1998: In fondo al cuore; 1999: Morte di una ragazza perbene; 2000: Sospetti.

regista lungometraggi
1972: Lo chiamavano Verità; 1976: Amore grande amore libero (anche sogg. e scen.); 1984: L’addio a Enrico Berlinguer (in coll.); 1991: 18 anni tra una settimana.

aiuto regista
1967: Bandidos di M. Dallamano; Odio per odio di D. Paolella (anche int.); Il sesso degli angeli di U. Liberatore (anche coll. scen.); 1968: L’odio è il mio Dio di C. Gora.
http://www.mymovies....ografia/?r=1055

Luigi Perelli
Biografia
Regista. Nasce in Liguria ma da genitori che provengono dalla Toscana e dall'Abruzzo. Frequenta l'Università a Firenze dove si laurea in Scienze Politiche. Dopo la laurea, nel 1962-63, va a Roma per frequentare il Centro Sperimentale di Cinematografia. Raggiunge la notorietà quando dirige "La Piovra 3" per Raiuno. Dopo le ha dirette quasi tutte fino alla conclusione della serie. Ha saltato solo la "Piovra 8" e la "9", realizzate con una formula diversa che tornava al passato, agli inizi della storia. Nel 2000 dirige un'altra serie televisiva di grande successo "Sospetti".
http://it.movies.yah...fia-186168.html

На русском:

Луиджи Перелли родился 26 октября 1937 года в Ла Специя (Италия, La Spezia) как актер снялся в фильме «Враг на врага» - 1967г., режиссер: Доменико Паолелла). Родители Луиджи Перелли родом из Тосканы и Абруццо. Учился в унивеситете Флоренции. Закончил факультет политологии. После окончания университета в 1962-63 гг., пиреезжает в Рим и учится в Экспериментальном центре кинемотографии. Известность приходит с работой над фильмом "Спрут-3" для телевизионного канала РАИ1. В последующем является режиссером почти всех серий сериала, за исключением "Спрута-8" и "Спрута-9", поставленных в другой манере, возвращающейся в прошлое, к началу истории. В 200 году является режиссёром очень популярного сериала "Sospetti" ("Подозреваемые").
http://lapiovra.naro...uigiperelli.htm

Luigi Perelli
Date of Birth:
26 October 1937, La Spezia, Italy

Filmography
Director:
"Un caso di coscienza 4" (2009) TV series
"Un caso di coscienza 3" (2007) TV series
"Un caso di coscienza 2" (2005) TV series
"Sospetti 3" (2005) TV mini-series
"Rivoglio i miei figli" (2004) (TV)
"Un caso di coscienza" (2003) TV series
"La Piovra 10" (2001) (TV)
"Sospetti" (2000) TV series
"Morte di una ragazza perbene" (1999) (TV)
"Racket" (1997) TV mini-series
"In fondo al cuore" (1997) (TV)
"La Piovra 7 - Indagine sulla morte del comissario Cattani" (1995) TV mini-series
"La Piovra 6 - L' ultimo segreto" (1992) TV mini-series
"18 anni tra una settimana" (1991)
"La Piovra 5 - Il cuore del problema" (1990) TV mini-series
"La Piovra 4" (1989) TV mini-series
"Una vittoria" (1988) TV mini-series
"La Piovra 3" (1987) TV mini-series
"Se un giorno busserai alla mia porta" (1986) TV mini-series
"Quei 36 gradini" (1984) TV mini-series
"L'addio a Enrico Berlinguer" (1984)
"Dramma d'amore" (1983) TV mini-series
"La casa rossa" (1981) TV mini-series
"L'affare Stavisky" (1979) TV mini-series
"Lo scandalo della banca romana" (1977) TV mini-series
"Amore grande, amore libero" (1976)
"Lo chiamavano Verità" (1972)
"Al Fatah - Palestina" (1970)

Writer:
"La Piovra 10" (2001) (TV)
"Racket" (1997) TV mini-series
"La Piovra 7 - Indagine sulla morte del comissario Cattani" (1995) TV mini-series
"Lo scandalo della banca romana" (1977) TV mini-series
"Amore grande, amore libero" (1976)

Second Unit Director or Assistant Director:
"Il sesso degli angeli" (1968)

Actor:
"Odio per odio" (1967)
http://www.imdb.com/name/nm0673264/

Интервью режиссёра Луиджи Перелли в Болгарии. 6 сентября 2001 года.

Точный перевод сделать не могу. Он ответил на вопрос по поводу "Спрута".

- Будет ли новый "Спрут"?

- Нет. Круг вокруг главного героя в сериале "Закрыт". Крестный отец мафии Тано Каридди умер на горе Этна, и судья Сильвия Конти снята. Прежде всего, Италия сильно изменилась в последнее время. Сейчас политика идет в другом направлении. Или таким образом я хотел бы верить. У нас есть новая правящая партия. Я надеюсь, что это будет опасно для страны. Но сейчас мы не можем сказать, как всё закончится. Я могу только сказать, что начало не представляется очень перспективным.

Вот полное интервью режиссёра на болгарском:

Възмущението роди италианското кино
Стефан Данаилов е изключителен, справя се с всякакви роли, казва Луиджи Перели

Известният италиански кинорежисьор Луиджи Перели за четвърти път снима у нас. Сериалът за РАИ УНО е с работното заглавие "Дело по съвест". В него участват повече от 160 български актьори, сред които са Стефан Данаилов, Аня Пенчева, Тодор Колев, Мария Статулова, Бойка Велкова и младите Петър Антонов, Мариян Бачев, Деси Тенекеджиева. Перели и продуцентите на неговите ленти са доволни от икономическите условия, техническите екипи, природната среда и приятелската атмосфера тук. Според тях най-важното обаче са перфектните ни актьори. "Те са между най-добрите в Европа", категоричен е режисьорът. Неговите филми с български звезди са сред най-гледаните в Германия и Италия.

- Г-н Перели, отново снимате със Стефан Данаилов. Защо го харесвате толкова много?

- Той е изключителен актьор, които се справя с всякакви роли. Запознахме се, когато започнах да снимам "Октопод". Стефан направи уникален убиец. Неговият герой така обясняваше необходимостта си да унищожава, че зрителите му съчувстваха. В техните очи той се превърна в истинска жертва на своите страсти. Стефан е великолепен в превъплъщенията. Гледал съм го и в театъра. Когато го видях в "Дон Кихот", направо се прехласнах. Постановката на Александър Морфов в Народния театър е отлична. Стефан там е в друго амплоа, създава комичен образ. Той умее така да представи моралните проблеми на своите персонажи, че

зрителите да съпреживяватс тях

Така всеки в залата и пред екрана се чувства съпричастен.

- Ще има ли нов "Октопод"?

- Не. Кръгът около персонажите в сериала се затвори. Босът на мафията Тано Кариди умря на Етна, а съдия Силвия Конти се оттегли. Освен всичко това Италия напоследък се промени доста. Сега нейната политика тръгва в друга посока. Или поне така ми се иска да вярвам. Имаме нова управляваща партия. Надявам се, че тя няма да бъде опасна за страната. Но отсега не можем да кажем как ще свършат нещата. Мога да кажа само, че началото не ми се струва много обещаващо.

- Защо италианското кино винаги е било най-политическото в Европа?

- Защото най-значимите творби в нашето кино са родени от възмущението, неудовлетвореността и гнева веднага след края на Втората световна война. Тогава Италия започна да осъзнава и да ситуира собственото си съществуване. Определени кръгове си дадоха сметка за противоречията в обществото. Онова време носеше в себе си някакъв вид революция, макар и не в буквалния смисъл. Нямаше

как киното да не отрази промените

Особено когато стана ясно, че комунизмът не може да оправдае всички онези надежди, които му възлагаха. Италия имаше нужда от собствен път, който обаче не биваше да бъде идентичен с този на така наречените социалистически страни и трябваше да допринесе за изграждането на ново гражданско съзнание. В следващия момент Италия се оказа управлявана от демократическата партия и другите умерени течения. И въпреки всичко се обособиха четири области - Кампания, Сицилия, Пулия и Калабрия - в които доминира криминалното присъствие. То успя да проникне в управляващите среди и да се споразумее с тях. Това е феномен, който се е запазил и до днес. Почти нищо не се е променило.

- Затова ли направихте "Октопод"?

- Да.

Историите в него са реални

те продължават да съществуват. Отношенията между хората са такива, каквито са във филма. Той помогна за осъзнаването на всички тези механизми. Основните теми в "Октопод" са за връзките във вечния триъгълник - висшите финанси, мафията и политическата власт. Именно тези връзки правят мафията много силна и в някаква степен трудно победима. Имаше много жертви, много мъченици. Затова човек трябва да осъзнае цената на промените.

- Мислите ли, че седмото изкуство на Стария континент може да се противопостави на агресията, която идва от Америка?

- Не. Поради простата причина, че икономическата мощ на САЩ е огромна. Но въпреки всичко смятам, че качеството на авторското кино в Европа е на много високо ниво. То спокойно може да се изправи срещу американското на ниво идеи. Друг въпрос е, че ние не можем да стигнем печалбите на холивудските хитове. С телевизията нещата стоят по друг начин. Все още имаме възможност да правим телевизия, която може да говори на хората. Тя тръгва от битовите, всекидневни проблеми и разказва за обикновения живот на хората.

- Това ли е целта на новия ви сериал?

- Да. Главният герой е шеф на адвокатската кантора. Той е човек, за когото парите са Бог. Но идва преломен момент, той изпада в дълбока духовна криза и стъпка по стъпка минава от другата страна на бариерата. Това е тема, с която се занимава и американското кино. Защото в Щатите има демократична традиция в този смисъл. Всъщност не може да се каже, че всички американски продукции са посредствени. Сред заглавията има много значими неща и интересни идеи. Това, което можем да заимстваме от Холивуд, са елементи от изказа - ритъмът и бързината на разказа. Те са много важни, защото без тях сериалите биха останали пасивни, без желания ефект върху публиката. Не е достатъчно само да имаш идеи. Те трябва да се поднесат с актуални технически средства. Динамиката днес е различна от миналото.

по просьбе luigiperelli:

редкая фотография к фильму "La casa rossa" (1981) с сайта http://www.barbaradurso.it/

P.S.Чтобы выйти из полноэкранного нажимайте ESC, как в Ютубе...

Сообщение отредактировал eda-88: Среда, 03 ноября 2010, 21:31:10

Просмотрел сцены Каваллари из тоогго фильма......

Жесткие сцены, чистая эротика, голая Каваллари, занимается сексом с К-Р Стюартом, потом голая в ванне и т.п..

Сообщение отредактировал eda-88: Суббота, 22 сентября 2012, 07:59:51

Cкачал RIVOGLIO....(2004)

"Все ради моих детей"
Rivoglio i miei figli

Италия 2004 год

Режиссер:
Луиджи Перелли

Актеры:
Лука Барбарески,
Сабрина Ферилли,
Валентина Сперли,
Майкл Рил,
Бранко Дурич

драма

Соня Альберти, мать Каталины и Лоренцо, живет со своими детьми отдельно от мужа Вальтера. Желая любой ценой заполучить детей, Вальтер затевает судебный процесс, на котором он намерен доказать психическую и финансовую несостоятельность Сони воспитывать детей. Понимая бесперспективность затеи, Вальтер похищает детей и отвозит их в Молдавию. Соня стремится вернуть детей обратно, для этого она использует все возможные законные пути, но напрасно. Тогда она нанимает детектива с целью похитить детей. Проведя успешную операцию, Соня с детьми прячется в итальянском посольстве. Однако у Вальтера, ставшего к тому времени главарем мафии, длинные руки, и жизни семьи может угрожать опасность.

Думаю в тех книгах итальянских доступных на гугле много подробного про каждый фильм Перелли......

Вот например в этой http://books.google....perelli&f=false

в поиске Перелли я многое нашел, даже иллюстрации.......