Vикторина (Среда, 02 ноября 2022, 19:02:56) писал:
"Спомням си деня, в който ми връчиха Димитровската награда. Това беше знак за голямо признание наред със званията „Заслужил“ и „Народен“ артист. Даваха по една червена кутия, в нея беше написано нещо, слагаха и значка. В друга стая изплащаха парите от премията.
Помню день, когда мне вручили Димитровскую премию (в 1971 году за роль майора Деянова в сериале «На каждом километре» – прим пер.). Это был знак большого признания, в одном ряду со званиями «Заслуженный артист» и «Народный артист». Мне дали красную коробочку, на которой было что-то написано, и прикололи значок. В другой комнате выплатили премиальные деньги.
Мери ме попита: „Ламбе, каква е програмата?“. Обясних ѝ, че първо ще пием кафе в хотел „София“, а след това ще има вечеря с колектива. Тя ме познаваше добре и подозираше, че празнуването на наградата няма да завърши безпроблемно. Директно ми нареди: „Когато вземеш парите, остави си от тях да имаш у себе си, а останалите прати по Сашо Бръзицов, да ги приберем у дома“. Съгласих се: „Добре, Мерка!“.
Мери спросила меня: «Ламбе, какая программа?» Я объяснил ей, что сначала мы выпьем кофе в гостинице «София», а потом поужинаем с коллективом. Она хорошо меня знала и подозревала, что церемония награждения гладко не пройдет. Приказала: «Когда получишь деньги, часть оставь себе, а остальные отдай Сашо Бразицову (другу Стефана – прим. пер.), чтобы он принёс их к нам домой». Я согласился: «Хорошо, Мерка!»
Сашо пристигна в кафенето, предадох му парите, оставих някой лев за себе си и се разделихме. Бяха ни раздали чисто новички петаци, нямаше време за губене. Отидохме в ресторанта, носеха първо, второ, трето... Приключихме в бар „Астория“, тогава се намираше на бул. „Руски“. Доста алкохол бях употребил, чувствах се развеселен…
Сашо пришёл в кафе, я вручил ему деньги, оставив себе некоторую часть, и мы расстались. Мне выдали новёхонькие пятёрки, пришло время их тратить. Зашли в ресторан, заказали первое, второе, третье… Потом оказались в баре «Астория», который тогда располагался на Русском бульваре. Я выпил много спиртного, мне было весело…
В бара заварихме футболистите на ЦСКА, а аз съм цесекар. И нали съм станал лауреат на Димитровска награда, като започнаха едни тостове... Не си спомням кой ме закара у дома към 4:30 сутринта. Бил съм пиян-залян, гушнал червената кутия със значката. Мери се чудела как да ме подпре да не падна. Съблякла ме, сложила ме да спя. Но по едно време ме събуди: „Ламбо, ставай! Обадиха се от бар „Астория“. Направил си голяма сметка, а не си платил абсолютно нищо!“.
В баре мы увидели футболистов ЦСКА, а я их фанат. И поскольку я стал лауреатом Димитровской премии, начались тосты… Не помню, кто в половине пятого утра привёл меня домой. Я был в стельку пьян, но красную коробку со значком крепко прижимал к груди. Мери пришлось служить мне подпоркой, чтоб я не падал. Она раздела меня, уложила спать. Но через какое-то время разбудила: «Ламбо, вставай! Звонили из бара «Астория». Тебе выставили огромный счёт, а ты абсолютно ничего не заплатил!»
Оказа се, че съм черпил цялото заведение. Да се знае, че другарят Данаилов добре е отпразнувал Димитровската награда! Всичките пари, които бях пратил по Сашо Бръзицов, отидоха за почерпката в бара.
Оказалось, что я напоил всё заведение. Да будет всем известно, что товарищ Данаилов хорошо отпраздновал Димитровскую премию! Все деньги, которые я передал с Сашо Бразицовым, отправились в бар в оплату за угощение.
Наздраве!
Ваше здоровье!
Имам ли пари, черпя. Мери понякога се дразнеше, че правя големи трапези, а след това почват коментарите: „Леле, как се напихме снощи с Ламбо!“.
Когда у меня есть деньги, я угощаю. Мэри иногда сердилась, что я закатываю пиры, а потом начинаются комментарии: «Ух, как мы с Ламбо вчера напились!»
Може аз да не съм се напивал, а само коментаторите, но нали казваха: „С Ламбо се напихме...“. Жена ми не се гневеше заради похарчените по познати и непознати пари, а заради некоректността на тези, които седяха на масата ми и след това измисляха какви ли не истории да се хвалят с тях.
Может, напился вовсе не я, а сами комментаторы, но они же говорят: «Мы с Ламбо напились…». Моя жена злилась не из-за того, что я трачу деньги на знакомых и незнакомых, а из-за непорядочности тех, кто сидел за моим столом, а потом выдумывал всякие байки, чтобы похвастаться.
„Стига бе, братче, стига си ги мъкнал тези, стига си ги черпил!“, ядосваше се тя. Много от колегите бяха свикнали да не вадят пари от джоба си, когато са с мен. Не крия – пиех, веселях се, излизах с най-хубавите мадами, но имах мярка. Бачках много, не можех да си позволя да не съм във форма. До тежък алкохолизъм никога не стигнах и защото Мери често се намесваше. По едно време започнах да пия повечко, особено когато нямах работа в театъра, а тя ме преследваше като диверсант. Не ми позволяваше да се излагам. В киното се случваше да се почерпим, позволявах си го по време на по-леките сцени. Но когато имах представления, и през ум не ми минаваше да употребявам алкохол.
«Хватит, братец, брось, хватит их угощать!» - сердилась она. Многие мои коллеги привыкли к тому, что когда они со мной, им нет нужды вынимать из кармана деньги. Я не скрываю – пил, веселился, встречался с самыми красивыми дамами, но знал меру. Я много работал и не мог позволить себе оказаться не в форме. Никогда не доходил до тяжёлого алкоголизма, потому что часто вмешивалась Мери. Одно время, особенно когда не было работы в театре, я стал пить больше, и она преследовала меня, как диверсант. Но ни разу не позволила себя разоблачить. На киносъёмках случалось выпивать, позволял себе иногда в сценах полегче. Но мне и в голову не приходило пить спиртное, когда у меня были спектакли.
При нашите пътувания из страната Мери обичаше да ме закача: „Ламбе, как пък един директор на библиотека не дойде да те поздрави, само бармани и управители на ресторанти!“. А аз не ѝ оставах длъжен: „Мери, душа, времето, когато приключвам снимки и се прибирам в хотела, библиотеките и музеите са затворени!“.
Во время наших поездок по стране Мери поддразнивала меня: «Ламбе, почему-то ни один директор библиотеки не пришёл тебя поприветствовать - всё только бармены да управляющие ресторанами!» И я не оставался в долгу: «Мери, душа моя, к тому времени, когда у меня кончаются съёмки и я возвращаюсь в гостиницу, библиотеки и музеи уже закрыты!»
Обичам веселието и добрите компании. Има актьори, които си купуват питието, качват се сами в стаята си и се напиват като герои на Достоевски. Аз не съм от тях.
Я люблю веселье и хорошую компанию. Есть актёры, которые покупают выпивку, запираются у себя и напиваются, как герои Достоевского. Но я не из таких".
Стефан Данаилов "Роман моей жизни"
Сообщение отредактировал Galeena: Четверг, 03 ноября 2022, 08:11:48